Откъде дойде идеята за написването на пиесата „Районна болница“?
Ситуацията и сюжета – от лични преживявания. Философската идея сама си проби път по време на писането, но за съжаление малцина режисьори у нас я виждат. Повечето тръгват по линията на хумора и я работят като водевил. Дори една авторитетна театроведка и преподавателка в тогавашния ВИТИЗ заяви, че пиесата третира недъзите на родното здравеопазване. Впрочем доста парадоксални мнения съм чувал за пиесите си.
Персонажите имат ли реални прототипи?
Да. Почти всички имат, но в процеса на създаването театралният образ заживява свой живот. Например оперираният три пъти за апандисит съм аз, но героят тръгна по свой път. В сериозната драма всеки герой е носител на философска мисия. Каква е философията в тази пиеса? Надеждата крепи човека, казват. Надеждата най-често е илюзия, но ако кажем, че илюзията крепи човека би звучало доста тъжно. Моите герои, както и всички ние, живеят с илюзията за щастливо бъдеще. Освен Уйлям, чиято мисия е да ги отведе в оня красив свят.
Къде е поставяна?
Тази пиеса е поставяна във всички български театри освен в София и във всички страни на Източна Европа – общо около 10-15 държави. Предполагам, че има поне 100 постановки и слава Богу най-накрая стигна до София. Ролята на Дядото, която сега играе Александър Дойнов е играна и от великия Калоянчев. Гледал съм тази пиеса и в Сибир, и в Анкара. Дори и в Диарбекир имаше постановка или там някъде. В момента вървят постановки в Истанбул, Загреб, Тузла и не помня къде още.
Какво искате зрителите да разберат чрез тази пиеса?
Не искам нищо да разбират – всичко е интуитивно - така и съм го писал. Но ще се радвам ако видяното наведе някого към размисъл.
