„Малък градски театър винаги е носил големи радости на столицата. Превърнал се е в едно от лицата на нейния културен живот. Много се радвам, че той е в „родствени връзки“ със Столична община, които носят знака на взаимна гордост и подкрепа.
Нашият град живее своето сложно, разнопосочно, напрегнато ежедневие. В него е изключително важно да се усеща енергията на творчеството, която надмогва несгодите, убеждава, че има територии, недостъпни за кризата, обнадеждава, че има време и място за духовни полети.
Малък градски театър е такова място."
 
Йорданка Фандъкова, кмет на София

 

 

Обществен съвет:

Светла Бенева

Екатерина Генова

Татяна Лолова

проф. Георги Каприев

 

НАЧАЛОТО

Борислав Чакринов

режисьор, първият директор на театъра

Единственият проблем на нашия театър беше да прави всичко по-различно от другите. Например емблемите на българските театри винаги са известните маски. Ние взехме една хубава театрална метафора - жабата, която се превърнала в принц. Беше малко дръзко от наша страна да поставим короната от герба на София върху гърба на жабата. Но самото име на нашия театър е една полемика.
Берлин, 26 май 1993 - сп. "Theater der Zeit" декември’93

Отделихме се с желанието да покажем един модел на български театър, който да бъде наистина ефективен в тази криза. Освен да постига творчески резултати, да бъде и икономически по-целесъобразен. Смятам, че в творчески план сме го доказали. А в икономически план смея да твърдя, че нашият театър е от 20 до 30 пъти по-ефективен от всички столични театри в момента, които поддържат нормален репертоар. Ние играем - за разлика от повечето театри - всеки ден, от вторник до неделя. Всеки понеделник има кино, всяка сряда джаз. И което е най - хубавото - през тези две години успяхме да създадем свой кръг приятели, своя публика.

Може да се каже, че това е театърът в конкретната ситуация. Никой никога не ми е предлагал да правя театър, който бих искал да правя. Моделът е по някакъв начин затворен. Опитваме се да изграждаме трупа, за да успеем да си осигурим автономия, душевна хармония в тези идиотски дни, която да ни дава възможност да правим театър. Защото театърът всъщност е създаване на хармония. Това е трудно, когато всички сме разбити и разрушени.
През тези две години опитваме различни начини на диалог с публиката, за различни проблеми, на различни теми, винаги чрез сериозна драматургия. Досега не сме си позволявали да правим компромис. В този смисъл сме оптимисти. Може би непоправими, но пък това е единственият начин човек да продължава да живее.
интервю на Пенка Калинкова, в. "Континент", юли '92  

Причината да поставяме класически текстове се крие във все по-често задаваните въпроси: Кой съм аз, защо живях, защо живея, какво съм аз, в необходимостта да се самовъзприемем такива, каквито сме, в неизбежното съизмерване със света и наистина там - на територията на мислещия и чувстващия човек, изчезват различията в епохата, във вярата, в расата. И се появява възможността театърът да бъде самият себе си - още едно сетиво, възможност да се предават чувства, усещания, съновидения, които думата е слаба да изрази, да бъде нe текст, а подтекст.
в. Култура, май '91

 

Винаги съм мислил, че театърът се прави за мястото, където той е създаден. Приятно е, разбира се, да имаш контакти и с хора от други страни, защото изобщо изкуството е контакт.
интервю на Рада Баларева, в. Култура, април '91

Малък градски театър беше определено художествено явление в определено културно пространство. Убеден съм, че това явление има свои художествени белези и те могат да бъдат пренасяни във времето. Те не са персонален приоритет, те са нещо друго, те са някакъв дух.
интервю на Рада Баларева, в."Култура", април '94  

Стоян Камбарев

режисьор

Никога не съм искал да отправям послания, защото театърът е живот, случващ се тук и сега.Затова е тленно изкуство. Не оставя никакъв веществен кръг от доказателства за съществуването си, освен няколко пожълтели снимки, овехтял реквизит и декор. И спомени, без които не можеш - ти и неколцината преживели спектакъла. В тленността на театъра има някакво очарование, той свършва със спомена, а споменът е част от човешкия живот. Театърът е спомен и живот, никога смърт интервю на Георги Тошев, Созопол, септември’98 сп. "ЛИК", октомври’99

Нашият театър е най-младият в България. Рождението му съвпада с началото на демократичния процес у нас. До голяма степен това е движение в здрача на тунела. Може би поради това всичките ни усилия, всичките ни успехи и грешки имат една цел и едно оправдание: намиране на път, път към големия Път, извеждащ до Храма.
изказване пред Европейската театрална конвенция, Болоня, ноември '91

Голямата опасност пред един новосформиран театър е да бъде поредният театър. Малък градски театър "Зад канала" е уникален и като съотношение трупа-обслужващ персонал. Острието на усилието е насочено към спектакъла, а не към осигуряване на хората в театъра. Актьорът е поливалентна фигура: участва в спектаклите, но извършва още 3-4 дейности, чувства се автор на живота в своя театър.
интервю на Александър Секулов, в. "Марица", март ’92

Всъщност идването на Харод Пинтър в България е едно завръщане у дома. След като беше атакуван радикално и успешно и с представлението, бе смайващо да се види как този хлъзгав като змиорка, недосегаем, опитен в измъкването човек просто търси всичките капани, които можеше да очаква, след като се отвори към нас. В разговора след представлението той с удоволствие попадаше в тях, ние също попаднахме в немалко капани - изобщо беше хубаво ловуване.
записа Димитър Петков

Аз съм провинциалист и съм успявал да направя нещо смислено в София само когато съм се държал като провинциалист: Пинтър - "Завръщане у дома", "Пилешка глава" - Малък градски театър.
интервю на Майя Праматарова, в. "Литературен вестник", юли ’97

Има особена прелест в чувството за съпричастност към празника, наречен театър - спектакъла в Малък градски театър "Зад канала". В това, че зрителят с влизането си е накаран да се чувства "негово величество Зрителя", че тази вечер е всичко за него. Потопил се после в света на представлението, зрителят разбира, че ще дели "величието" си с Актьора, че тук, в този театър, Актьорът е всичко.
Елвира Попова, сп. "Театър" ’91 

Целият Малък градски театър е маргинален - "Зад канала" се превръща от топографско в същностно определящо. Зад канала празникът, без-условността, сякаш за да бъдат опазени, се превръщат в ъндърграунд. Ъндърграунд, изнесен на слънце, подземен и открит - като дълбоко вкопаните антични театри. Политиците (а и някои депутати, може би схващащи политиката като "изкуство на възможното", посещават Малкия градски театър и джаз-клуба) вече година търсят пътя към Европа. А тя - Европа - е съвсем до нас. Точно зад канала.
Роберт Леви, в. "Литературен вестник", април '91 

Малкият градски театър "Зад канала" се стреми всеки път да предлага нови предизвикателства, но не твърде непосилни, а само в естетическите възможности на нашата публика. Театърът не е храм и актьорът не е жрец. Малкият градски театър е наемник на бъдещето си и може би скоро наистина ще има собственост: своите зрители. Те пък ще имат своя театър. А вероятно това дори вече е станало?
Ромео Попилиев, в. "Факс", април '91

Шепа изхитрили се артисти, станали дисиденти, уморени да играят пред калъфите на официалните кресла, са прескочили канала, за да изживеят едно автентично приключение с публиката ... 20 години след изчезването на Жан Вилар тук човек открива наново едно истинско борбено театрално семейство.
Марсел Боно, програмен директор на "Бобур"
сп. "Льо магазин", септември-ноември'91

Есенен фестивал - Париж, 15-30 септември 1991г.

В най-новата история на България това е първото участие на български професионални театри във високо престижен световен фестивал.

... десетината директори и програматори на големи парижки театри, центъра "Жорж Помпиду", шефове на Френската асоциация за артистична дейност и Националното бюро за артистично разпространение и журналисти решиха да покажат в Париж "най-добрата независима трупа" - "Сфумато" и "борбеното театрално семейство" зад канала, напомнящо за доброто старо време на Жан Вилар. След тях в София кацна и артистичната директорка на Есенния фестивал. Чула от колегите си, че в България има добър театър. Така Борислав Чакринов заедно с трупата на Малкия градски театър зад канала се озова в програмата на Есенния фестивал и сезона на Одеон/Театърът на Европа в компанията на Патрис Шеро, Клаус-Михаел Грюбер, Мърс Кънигам, Джордж Ръсъл, Вайда, Гжегожевски, Яроцки.
Париж се оказа малък град. Слухът тръгна от ухо на ухо - в Бобур ставало нещо, имало някакви българи, трябвало да се види … Самият Питър Брук прекрачи за първи път прага на Бобур, заради МГТ. "Юбю" на Борислав Чакринов стана за французите символ на днешната българска додекафония. Харесаха емоционалните, пълни с енергия български актьори. Казаха, че ако гастролите бяха продължили поне още месец, големият успех щял да се превърне в тотален. Защото така е в Париж. Трябва да се набиеш в очите, а затова се иска време. Но важното е, че се сложи началото. И че двете български трупи успяха за първи път след Тадеуш Кантор да превърнат Бобур в привлекателно място за истинските ценители на театъра."
Рада Баларева, в. "Култура", Октомври’91

 Малък градски театър "Зад канала" е един от първите смутители на държавната структура на българския театър, остаряла с повече от 40 години. 
Бенедикт Матьо, в. "Монд", март '91

ЗРИТЕЛСКИЯТ ПОГЛЕД ЗАД КАНАЛА 

В атмосферата на този театър има повече еротизъм и това се дължи на изкуството непрекъснато да прелъстява-задържа публиката в зрителните си пространства. Не зная дали си водят колективен "Дневник на прелъстителя"… но биха могли. Трупата успя не само да намери своята публика, но и да я изпита, разпъвайки зрителския поглед от тънките духовни трепети и терзания в "Така познатото сънувано мечтание" и болезнения спазъм на общуването в "Завръщане у дома" до умелото, но не самоцелно жонглиране с уличния сексуален речник в пиесата на Мамет. Така театърът непрекъснато "разиграва" публиката си, прави я "разногледа", а тя го приема доброволно и го гледа влюбено. Критиката поне засега - също. За зрителите на "Зад канала" "гледането" започва не с влизането в зрителната зала, а в самия театър. Него го ухажват от входната врата. Самото присъствие на актьорите от театъра внася игрови моменти, независимо че те изпълняват функцията или на гардеробиери, или на продавачи на бюфета. Фактът на телесна почти близост е вече смущаващ. Зрителят е свикнал с "критичната" дистанция спрямо актьора на сцената или екрана, която му позволява дори да го "клюкари". А така конвенционалният му комфорт е смутен. Той няма време да се "усети" дали те играят или не. Ако си позволя да тълкувам този ход на театъра като акция, може да се каже, че тя е успяла. Изобщо до напускането на сградата на театъра зрителят е обграден и непрекъснато ненатрапчиво атакуван-ухажван. Дотогава той "участвува". Интересът е насочен към зрителя като проблем, като структурен елемент на театъра. Не само като еднократен поглед, който оживява сцената, а "гледането" като театър. "Гледащият" участвува в този театър, той го "прави".
Виолета Дечева, в. "Култура", декември '91 

"Хоровод" има и заслугата, че представя състава на театъра като трупа. Такова начало е важно колкото за театъра "Зад канала", толкова и за театъра ни въобще. Вече на сцената личи, че това е един театър, който не разчита на времето /отминало и бъдещо/, а бърза да се покаже в момента, защото изкуството може да е вечно, но трупата не е. Тя има своето раждане и своите златни години. После или се превръща в стабилен театър, или … Сега не я заплашва нито едното, нито другото.
Весела Груева, сп. "Театър", февруари '92

Преди да говорим за търсенията на Борислав Чакринов като режисьор, трябва да признаем, че в тежки години той успя да сплоти колектив от талантливи актьори и драматурзи, да създаде единна и неболедуваща от вътрешни дрязги, лицемерие и надути самомнения театрална трупа.
Любомир Тенев, в. "Култура", юли '92

 

МГТ "Зад канала" потвърди амбицията си да грабне изпуснатата от ТБА палма на първенството. Той приключи
и този сезон с няколко награди "Аскеер", но те не са единствените знаци на успеха". Трупата е една от малкото, която може да се похвали с последователна и добре обмислена репертоарна политика.
Анелия Янева, сп. "Сега", юли '97

 

В Малък градски театър "зад канала" очевидно схващат своя репертоар като цялостен проект. Човек може да гледа на появяващите се спектакли в този театър като на факти от една осмислена поредица, като на реализираща се стратегия, която има обща цел.
Никола Вандов, в. "Култура", март '99  

 

Нашата публика е за романтични драми" казва и доказва Вазов. За какви драми е нашата публика днес? За романтични, за романтични, отвръщат от Малък градски театър "Зад канала". Там от няколко сезона се търсят съвременни одежди за "романтичното" във всичките му разновидности: афиширано или незаконно пребиваващо, класическо или осъвременено.
Аглика Стефанова, в."Литературен вестник", май'99

 

Представяне

 

Директор: Бина Харалампиева
Драматург: Юрий Дачев
Композитор: Асен Аврамов
Художник: Петя Стойкова

 

 

Малък градски театър се субсидира от Столична община и е един от четирите общински театъра в София. Актьорската трупа на МГТ „Зад канала“ се състои от 31 актьори. Административният екип е 6 души, а техническият – близо 35 човека.
Театърът е разположен в малка, но много уютна сграда и салон с 200 места, в близост до парка „Заимов“, на кръстовището на булевардите „Мадрид“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“, в непосредствена близост до метростанция "Театрална".

Репертоарът на театъра за неговите близо 35  години включва автори от изключително значение за световните театрални процеси: Шницлер, Жари, Йонеско, Жьоне, Пинтър, Тенеси Уилямс, Мамет, Чехов, Пушкин,Тургенев, Некрасов, Гогол, Ибсен, Шекспир, Гьоте, Толстой, Шилер, Кафка, Мопасан, Молиер, Барлоу,Галсеран заедно с българските класици Антон Страшимиров, Пенчо и Петко Славейкови, Ст. Л. Костов... С постоянно присъствие са нови автори от световния репертоар Пинтър, Едуардо де Филипо, Оля Мухина, Георг Табори, Стратис Карас, Душан Ковачевич, Горан Стефановски, Петер Турини, Мартин МакДона, Ясмина Реза, Ханиф Курейши и други. В репертоара традиционно всяка година има премиера от съвременни български автори: Станислав Стратиев, Георги Данаилов, Константин Илиев, Юрий Дачев, Теодора Димова, Елин Рахнев, Захари Карабашлиев, Николай Хайтов.

Уникалната творческа атмосфера на Театъра привлича най–добрите български режисьори, a трупата от 31 актьори далеч не изчерпва творците, които играят в спектаклите. В МГТ „Зад канала“ могат да бъдат гледани много гост – артисти, голяма част от които принадлежат към най–младото поколение творци в българския театър. Заедно със звездите на трупата, на сцената на Театър зад канала са играли и играят големите български артисти като Цветана Манева, Анета Сотирова, Ицхак Финци, Атанас Атанасов, Александър Дойнов, Тодор Колев, Бойка Велкова, Калин Врачански, Асен Блатечки, Деян Донков, Иван Юруков.

През 34–те години на съществуването му, за театъра са публикувани над 7500 материала в националната и чуждестранната преса.

МГТ „Зад канала“ е гастролирал във Виена, Берлин, Прага, Тел Авив, Румъния, Македония и Сараево. Участвал е в Есенния фестивал в Париж, където присъствието му е отбелязано със специално приветствие от Питър Брук, в Берлинския фестивал, на фестивала „Скопско лято“, и на фестивала „Exodus“ в Любляна, Словения и е имал световна премиера във „Ваймар – културна столица на Европа“.

Спектакли на МГТ „Зад канала“ участват във всички национални и международни фестивали в България: Аполония, Созопол, МТФ „Варненско лято“, Фестивал на малките театрални форми (Враца), Пловдив – европейски град на културата '99, Друмеви театрални празници „Нова българска драма“, Шумен, Празници на театралното изкуство (Благоевград), Сцена на кръстопът (Пловдив).

Повечето от спектаклите на МГТ „Зад канала“, техните режисьори, актьори, сценографи или композитори са номинирани или носители на най–престижните театрални награди в страната.
От юни 1995 директор на театъра е известната театрална режисьорка Бина Харалампиева.

Важен момент от новата артистична политика на театъра е желанието му да влезе в динамични контакти с чуждестранни партньори и публика, да участва в международни проекти и да отвори своята сцена за хора на театъра от световното театрално семейство, които имат необходимост и любопитство да намерят съмишленици и сред българските си колеги.
Днес театърът, създаден по волята на група творци, търсещи нови пространства и пътища на живот през 1990 година, е модел за успешна адаптация в новите финансови и културни условия. Носител е на отличия за успешен театрален мениджмънт на Столична община и Министерство на културата.

Малък градски театър „Зад канала“ премина сложния път от еуфоричната радост, че го има, през откритието, че нещата са по–сложни, отколкото еуфорията подсказва. Беше част от биографията на промяната с всичките и́ трусове и надежди. Даже в моменти на криза той е генерирал в себе си сили. Лаская се от мисълта, че бях човекът, който допълнително сипа сол в раната и тя започна да боли по странен начин и да подсказва, че организмът е жив. Трупата би могла да бъде наречена трупа–мечта — хора, свързани с общи намерения и идеи. Творческата енергия често е напълно лишена от форми на самозащита в житейска среда. В този смисъл само талантът може да опази другия талант. Една притихнала или плачеща, или кикотеща се зала съхранява и зарежда повече от всичко друго.
— Бина Харалампиева,
директор на МГТ „Зад канала“

Историята на един театър е най-вече онова, което не може да се напише. Затова, с изначалното чувство на сладостно поражение, се опитах да слепя факти, дати, чужди и собствени прозрения, дръзки лични редове и междуредия.
С надеждата от тях да полъхват магическата неразбория на спомените и артистичният дух на Малък градски театър – тази топла и уютна къща, пред чиято врата изнемощяват непостоянните ветрове...
Юрий Дачев
драматург на МГТ „Зад канала“